През 1890 трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на “Столичната драматично-оперна трупа”. Спектаклите – 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество се приемат с неочакван успех.
Сериозно влияние за укрепване на операта оказва увеличаването на държавната субсидия в периода след 1945. Това дава възможност да се комплектуват пълноценно всички звена и да се обърне сериозно внимание на повишаване качеството на сценичната продукция. Наред с българските творци в осъществяване на постановките участват и някои изтъкнати майстори на руския оперен театър като режисьорите Павел Румянцев, Евгений Соковнин и Борис Покровски, балетмайсторите Нина Анисимова, Николай Холфин, Леонид Лавровски, Юрий Григорович, Вахтанг Чабукиани, редица художници, педагози и т.н. С “Война и мир” и особено “Хованщина” на Борис Покровски операта представя на няколко задгранични турнета пред европейската музикална публика и специалисти високото ниво на своето художествено творчество.
В края на 40-те в театъра навлизат нови диригенти, певци, балетисти, сценографи, повечето от които са специализирали или са подготвени в СССР, а някои в големите европейски музикални институти. По това време правят първите си постановки режисьорите Михаил Хаджимишев и Петър Щърбанов, последвани от Емил Бошнаков и Николай Николов.
Хорът, изграден като хомогенен ансамбъл с красива, славянска емисия , изнася самостоятелни концерти с оперна , църковнославянска и хорова музика . Херберт Фон Караян го е канил за участие в Залцбургския фестивал и за записи.
Оркестърът – монолитна общност от талантливи инструменталисти с академично образование, работи с най-големите български диригенти и композитори, а в професионалното му израстване са оставили творческа следа и изтъкнати чуждестранни творци . Негови солисти в концертни изяви са Николай Гяуров, Мирела Френи, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Георги Чолаков, Михаил Светлев, Никола Николов, Агнес Балца, Александрина Милчева, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе, Хуан Понс, Елена Образцова, Олга Бородина.
От създаването си до днес Националната опера и балет изпълнява основната си функция на културно средище за съхраняване и доразвиване традициите на националното музикално-сценично изкуство. Това театърът съумява да осъществи като подклажда жизнената връзка с най-верния си поддръжник – своята публика!
