На гости в Квартала е Захари Карабашлиев,
български белетрист и драматург, живеещ в Калифорния, САЩ, по- известен в артистичните среди като Зак. Неговият дебютен роман “18% сиво” (2008) е издаван цели 9 пъти и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията “Голямото четене”. “18% сиво” печели “Цветето на читателите” – литературна награда, присъждана за търговски успех на книга от веригата книжарници “Хеликон”. Пиесата “Откат” получава Голямата награда на конкурса “Нова българска драма” (2008), а пиесата “Неделя вечер” – най-престижната театрална награда за драматургия в страната, “Аскеер”. Захари Карабашлиев е автор на сборник разкази “Кратка история на самолета” (2009).

Имате най- престижната награда за драматургия: “Аскер” за пиесата “Неделя вечер”. Каква е съдбата й? Четох я- уникална е, толкова цветна гама от чувства има в нея. После я гледах или по- точно гледах едната постановка по нея, публиката се смееше, после плачеше и така до края.
Има две постановки по тази пиеса, “Американска мечта” на Бойко Илиев и “Неделя вечер” на Здравко Митков.
Играе ли се вАмерика?

Благодаря за ‘Неделя вечер”. Това е единствената легална постановка засега в България. Не ме питайте за другата. В Америка се игра и публиката реагира точно както се е случило това и в България – силните емоции са винаги универсални.

В блога си пишете, че от една пиеса не трябва да се очаква поука. Не е целта на театъра да поучава зрителя. За мен поука има в “Неделя вечер” и тя е, че докато обсебваме приятелите си с проблемите си, даже не забелязваме какво става с тях и с душата им. Ник и Роза имат криза, семейна криза, изневяра, класически случай. Докато текат техните така типични диалози за едно семейство в криза, тяхната приятелка Стела губи всичко, дъщеря си, съпруга си и се самоубива. Така ли става в живота? Обсебени от себе си, пропускаме чувствата на приятелите си?

Да, мисля, че никоя пиеса или книга няма за своя задача да поучава останалите в каквото и да е. Ако някой писател се изживее като проповедник или учител, той е вече обречен. Лично мен, подобни автори ме остават дълбоко безразличен.

Вие сте страхотен драматург, пиесите Ви се приемат с възторг от българската публика. “Откат”, “Неделя вечер” се играят, по романът Ви “18% сиво” ще се снима филм, какво ново да очакваме в скоро време?

Благодаря за хубавите думи наистина. В най-близко време – излиза книгата ми “Симетрия”. Мисля, че това е едно от най-силните неща, които съм писал. 13 истории са. Има обща тема, която ги пронизва, но няма да я споделям тук. Искам читателите да я открият сами. Книгата излиза с клеймото на СИЕЛА, корицата е нещо, с което също много се гордея – това е графика на изключително талантливата Ива Сашева, живееща в Лос Анджелиз, с която осъществихме “Приказка” миналата година, а работим и по други общи проекти.
Друго – работя сценарий с Явор Гърдев. Нарича се CONTRA и, ако не ни мине котка път ще е нещо, с което яко ще се гордеем един ден.

В Ню Йорк имах представяне на последната си пиеса ЛИСАБОН, мина страхотно. Да си стискаме палци и да вярваме, че най-доброто предстои.

Първият Ви роман “18% сиво” е преиздаван 9 пъти, страхотен успех, това ли е формулата да обичаш България и да си обичан в България- отдалече? Истината е, че ние българите намираме за какво да погазим успелите хора, а Вие не сте тук, някак сте успели да откриете формулата за успех без горчивина в нашата мила Родина.

Формула няма. Има работа+талант+късмет. Нека приемем, че съм бил късметлия.

В момента в България се снима филма“Непобедимите2” и тук е пълно със звезди. Толкова са земни и толкова звездни в същото време. Джейсън Стейтъм, Сивестър, Арнолд, Чък Норис, Долф Лунгрен- усмихнати и ведри, демонстрират перфектна физическа форма, безпогрешен стил в облекло и поведение. Започнаха коментари в нета колко са остарели и подобни разни. Какво е това, което ни прави лоши- неуважението или е цялостна липса на възпитание? Когато заминахте да живеете там, какво забелязахте, с какво са по- различни американците? Защо са така усмихнати, любезни и доволни?

Хората тук не са “любезни и доволни”. Те са просто любезни. Т.е. Когато си любезен, аз не знам дали ти си доволен, а и честно казано – никак не ме интересува. Моите си проблеми са си мои проблеми, твоите – твои. Естествено, има и общи проблеми, които можем да решаваме заедно, ако решим, че трябва – политиката например е дело общо. Но, възпитанието на хората тук е такова, че аз не те товаря с моите проблеми, без да ме питаш. А в замяна на това, ти не ме товариш със своите, без аз да те питам. Много е просто. Въпрос на първи седем години. Лошотията не е довела никога до никакъв положителен резултат. Никъде.

Няма да питам какво е първото впечатление, когато си идвате в България, искам да питам какво е чувството, когато си заминавате за Калифорния?

Тъжно-радостно.

Как минава ежедневието на един изключително талантлив писател и драматург? Всеки ден ли пишете? На английски или на български идват мислите?

Пиша всеки ден. Мислите ми идват според контекста, зависи какво пиша.

Имате ли на друг език, освен български, издадени творби?

“18%Сиво” излезе във Франция преди няколко месеца, излиза и на английски догодина, превежда се на полски, немски, сръбски в момента…

Какво трябва да се промени в България, за да Ви се прииска да прекарвате повече време тук?

Не знам. Промяната не може да дойде отвън – тя не работи по този начин. А и не знам колко важно е къде на мен ми се иска да живея – по-важно е сякаш къде живота има нужда от мен, нещо такова…:)

Светът е все по- отворен, за няколко часа човек може да смени континенти. Вие го правите. Живеете на друг континент, изключително успял сте в Родината си. Това прави ли Ви по- свободен и зарежда ли Ви, за да творите? Цялата тази свобода, усещането за безграничност?

Мисля, че живеем в по-добър свят, отколкото преди двайсетина години. Условията са налице – интернет, отворени граници… Какво правим с тях обаче е отново нещо лично. Аз чувствам свободата по един начин, Вие по друг, трети пък я заменя с удобство и вещи. Свободата е относителна работа. И скъпо удоволствие понякога.

Учили сте в Охайо “ Художествена фотография” и се занимавате професионално с нея. Как по- лесно изразявате мислите си, чрез писане или чрез фотографията?

Съществува ли любовта и как да я познаем?

Да, съществува. И когато дойде, въпроса с разпознаването отпада. Любовта унищожава въпросителните около себе си, защото те идват от ума, а Тя от друго място.

Наближава Коледа. Кажете, моля Ви няколко думи за “ Приказка”. Как се роди тя? Това е книга, която свързвам със зимата. Автори сте двамата със съпругата Ви, а рисунките са на Ива Сашева.

“Приказка” във вида, в който е сега се появи след една великолепна вечер със семейството на Ива Сашева. Тогава споделихме една историйка, започната от Силвия преди много години и продължена от двама ни тук в Калифорния. Ива на момента “видя” образите, решихме, че искаме много да работим заедно и го направихме. Ива е супер-зает професионалист и художник с талант, който заслужава повече, отколкото изреченията, които мога да отделя тук. Чест и удоволствие е да се работи с нея. И е свръх-готин човек.

Каква асоциация поражда във Вас думата: “Квартал”? В кой квартал на Варна сте роден?

Асоцияция – кой знае защо “Владиславово”(макар че не съм роден там), но винаги го асоциирам с грозни блокове и вятър. Роден съм в сградата на Окръжна болница, Варна, т.е. – квартала се нарича май “Окръжна болница”

Имаме един традиционен, любим въпрос към гостите си: Каква е българката?

Мистерия.

Благодаря изключително много за това интервю и пожелавам на Вас нови вдъхновения, а на българската публика- скоро да държи в ръце новата Ви книга!
Красимира Нанова
www.kvartala.bg