Асен: Значи дълго ще си говорим/ смее се/, аз съм израстнал тук в този квартал, на Витошка и Патриарха. Моята територия се простираше от Солунска, която ми се струваше изключително далече, горе до площад Света Неделя, Скобелев и до Кравай. Това беше моето каре, в което вилнеех като малък. Израстнал съм в градинката на църквата Свети Георги. По това време НДК беше парк, децата му казваха “ голямата градинка”, имаше езерце и летен театър. Летните ваканции прекарвах в Западен парк, защото майка ми и баща ми са израстнали там и там са роднините ми. Това е още един близък за мен квартал.
1979 година, точно на Нова година се бяхме събрали вкъщи да празнуваме и дойдоха едни хора и ни казаха, че ни взимат къщата за канцеларии на Комитета на жените и да си изберем Люлин или Младост………. и ние си избрахме Младост.
Блока, в който се пренесохме беше последния блок на София. От нас започваше поле с царевици и нямаше никакви пътища, блоковете бяха в калта. Имаше един, единствен рейс 105 и от нас се виждаха Камбаните. Пред блока пасяха крави и овце. За мен всичкото това беше страшен шок и дълго време сънувах стария си квартал. Като станах на 18 години си наех квартира до Синьото кафе, в която живях 4-5 години и после съм сменил няколко места, все в този квартал. Сега пак съм си в моята махала, живея на Раковски.
Това означава ли, че първият квартал, в който си живял е първата ти любов и си остава тя завинаги в сърцето ти.
Асен: Ами да, там са ти спомените от детството, въпреки, че от Младост имам много хубави спомени.
В кое училище си учил?
Асен: Ами доста училища смених /смее се/. Тук в 20-то учих, на Петте Кьошета, после в Младост 1-2 години в 128-о, в Младост 2, защото в Младост 3 все още нямаше училище. По-късно построиха едно 81-о. След това учих в 8-ма гимназия и след това ВИТИЗ. В Младост са минали тийнейджърските ми години и имам много хубави спомени оттам. Това е един от готините квартали на София, сестра ми остана да живее там. Винаги е бил много добре устроен, имат си всичко.
Къде ходиш на кино?
Асен: В моловете ходя, понеже ми е най-удобно.
Купуваш ли си билетите около теб, за да не сядат чужди хора?
Асен: /смее се/ Нееееее, но аз обикновено ходя с жена ми и дъщеря ми и те седят от двте ми страни /смее се/. Плюс това ние често гледаме 3D филми, защото дъщеря ми ги харесва и като сложа очилата, не ме разпознават /смее се/.
Имаш ли приятели от Младост?
Асен: Имам, разбира се, от всички квартали, в които съм живял имам приятели. А тук, като се върнах в моя си квартал, след 10 години и се гледаме с някакви пичове и се чудим от къде се познаваме, и после в разговори си спомнихме, че аз съм минал в техния двор да ги бия, защото бесят котки.
Кажи ми за българската жена. Красива ли е?
Асен: Българската жена е много красива, това всички го знаят. Не само е много красива, но е и много секси. Българката е много женствена, даже е агресивно женствена, което на мъже без комплекси им доставя удоволствие.
Направи много хубав комплимент на многобройните си почитателки, които те чакат след представления за автографи или да се снимат с теб. Ти винаги им отделяш време, независимо от това, че си уморен и те чака път, ако си извън София.
Асен: Ами да, разбира се, те нещата са взаимни, няма начин.
Кой номер обувки носи жена ти? Знаеш ли такива неща за нея?
Асен: Всичко знам, между 37 и 38 носи.
Би ли и купил ти обувки?
Асен: Купувал съм и много пъти.
Е това вече е много изненадващо, браво на теб!
Асен: Мисля, че подаръци е хубаво да се правят по всяко време, не е нужно да има повод за това.
Сега за “ Стъпки в пясъка” да поговорим, който излeзе на 25-и януари. Каква е ролята ти в него?
Асен: Аз съм нещо като ангел хранител на главния герой. Моят герой е престъпник, ама готин престъпник.
Абе ти все си ги харесваш и си ги защитаваш, и Чарли си го харесваш.
Асен: Ми естествено, че си ги харесвам, този, той е престъпник, ама не е убиец, а някакъв далавераджия, играч, който се появява в много важни моменти от живота на главния герой и му помага. Ролята е готина.
По колко часа на ден снимаш, когато се снимаш в ролята на Чарли?
Асен: Различно, защото там се снима много бързо, но имам и случаи, когато снимам по 12 часа на ден. От сутринта до вечерта, което е много рядко, защото обикновено вечер имам представление и те се съобразяват с това и приклчвам в 17:00.
Мола работи ли, докато снимате?
Асен: Не винаги, има случаи, в които започваме в 6:00 сутринта, преди да е отворил.
Героите ли взимат от теб опит и характера ти или ти взимаш от героите си?
Асен: Не, не мога да кажа, че взимам нещо за себе си от героите, по никакъв начин. По-скоро аз давам неща от мен.
Ти се стараеш да го направиш Чарли готин, личи си, че полагаш старание.
Асен:/ смее се/ Ами да, аз смятам, че Чарли е много готин тип, естествено прави страшни тъпотии, но аз го харесвам, защото е истински. Затова се съгласих да участвам в сериала. Образа е плътен, жив човек.
Битието ли определя съзнанието или е обратното?
Асен: Много често битието определя съзнанието, много трудно може да се избяга от битието и съзнанието да повлияе на битието. Това даже ми се струва невъзможно, изключително трудно е.
Пълни ли са салоните в театъра?
Асен: Да, пълни са.
А извън София?
Асен: Претъпкани са навсякъде
Ти пееш в Секс, Наркотици и Рокендрол. Така завършва пиесата. Още един повод да я гледат всички, които още не са я гледали. Единствената пиеса, в която пееш ли е?
Асен: Да
Харесва ли ти?
Асен: Да, много ме кефи, аз много обичам музиката. Смятам, че това е най-великото изкуство, създадено от човека. Само като помислиш, че с едни точки и чертички, можеш да накараш хората да плачат или да се смеят и да го помнят това цял живот, и да им носи спомени за някакви случки. По-велико от музиката няма.
Вече си и режисьор. “Побъркани от любов” е твоят дебют.
Асен: Да и много се забавлявам от това, защото имам възможност да правя този театър, за който съм си мечтал.
Ти играеш в постановката. Трудно ли избра другите актьори?
Асен: Не, въобще, когато реших да правя тази пиеса, си представях точно тези хора в тези роли.
В “Побъркани от любов” играе партньорката ти от сериала “Морска сол”.
Асен: Да, Койна Русева, играехме в Младежкия Театър заедно, Стефан Иванов и Васил Банов са другите двама артисти, които участват в постановката. Моята роля мога да си представя да я изиграят други мои колеги, но не мога да си представя друг в техните роли.
На 16-ти е премиерата на “За мишките и хората” по Джон Стайнбек, на която също съм режисьор.
Kадри от пиесата “За мишките и хората”
