Неправилната употреба на пълния и краткия член при имената в или от мъжки род е една от най-честите грешки, правени от пишещите на български език. Стандартната версия гласи: подлогът в едно изречение трябва да се членува с пълен член. Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка.

1. Пълен член поставяме на дума, която може да заместим с ТОЙ в изречението: Филмът е образователен. /той е образователен/
Коланът е кожен. /той е кожен/

Винаги, когато пред думата или след нея има поставен глаголът “СЪМ” в трето лица единствено число( “Е” ), се пише пълен член.
пример: УчиникЪТ Е нов в класа.
В този клас Е учиникЪТ.
Класът не Е голям.
Ако подлогът има прилагателно, което го определя, то пълният член се прехвърля върху прилагателното!
пример: ГолемиЯТ клас…/ КласЪТ е голям
СамонадеянияТ ученик…/ Ученикът е самонадеян.

2. Кратък член поставяме на дума, която може да заместим с местоимението НЕГО в изречението.

Когато има предлог, следва кратък член. Правилото при думи от ж.р.е просто: членуването на думи от ж.р., ед.ч. се извършва, като в края на думата се добави наставката -та, пример:

масата, нощта, пустошта, пролетта.
Забележете: в пустошта ш и т не прерастват в щ и в пролетта последното -т се запазва!