Хероиновият наркоман обикновено бяга от вътрешната защита, за да спре напрежението, произтичащо от болката и разчита на нещо друго за помощ-ИГЛАТА. От моят опит мога да кажа, че хероиновите наркомани основно попадат в две категории:
Преобладаващата категория от тях са летаргични, апатични и безжизнени с никаква вътрешна защита. Те трябва да обходят всеки сантиметър от себе си за да притъпят БОЛКАТА.
Другата категория са манийни, хиперактивни личности, постоянно в движение.
И двата типа са открили различни начини за справяне с невероятната емоционална болка.
И двете категории употребяват наркотици, когато напрежението изцежда тяхната вътрешна защита.
Някои невротици може да се почувстват по-добре когато употребявт марихуана, но тревата е прекалено мека за БОЛКАТА на хероиновия наркоман. При много от тях се наблюдава старт с марихуана, но след преминаването към по-силни наркотици, тревата вече не върши работа. Има и друг тип зависими- тези, на които вътрешните защити работят донякъде за тях, те употребяват трева и това им е достатъчно.
Във всеки случай не тревата е водещото към хероина, а БОЛКАТА. БОЛКАТА, ТЪГАТА, НАПРЕЖЕНИЕТО не държат сметка за употребата на наркотици. Средата, в която живее човек, също е важен фактор.
Ако един разстроен човек живее и израства в квартал или обкръжение ,където наркотиците са познати и леснодостъпни, той леко би могъл да бъде привлечен от хероин, амфетамини или трева. В други случаи, някой, който живее и израства в някое село или място където наркотиците не са разпространени, може да се обърне ,поради същата причина към алкохол и да се отърве от напрежението. Вътрешната динамика и в двете категории може да бъде една и съща, само отдушника е различен……
Високото напрежение на зависимите обикновено ги спира от това да предприемат действие, да направят ход. Много често близките им казват :“Той не може да задържи каквото и да било достатъчно дълго, за да успее”. Точно тази дълга история, “провалите”(сривовете), увеличава проблема. Една от причините, поради която стандартната терапия не е успешна за много зависими е, че високият процент от употребявящи не са достатъчно дълго време в терапия БЕЗ ЗАМЕСТИТЕЛИ, за да може да се работи за бавен, усърден вътрешен процес…….. Както знаем, зависимите през по-голямата част нямат сексуален интерес, е не е трудно да открием причината. Когато зависимите изпитват болка- психологическа или физическа , за което стана вече дума, идва и желанието за употреба. БОЛКОУСПОКОЯВАЩИТЕ, в това число и МЕТАДОНА, подтискат чувствата , а това от своя страна повишава безсексуалноста. Да изпитваш болка, тъга означава да си в способност да изпиташ и други чувства-радост, щастие, както и сексуално желание.
Хората, които употребяват амфетамини или кокаин, както тези които харесват “свалящите” хероин, успокоителни, барбитурати…, имат много сходен начин на отреагиране на напрежението, но в различна посока:
Тези , които изпитват дълбоко напрежение изглежда имат нужда от нещо, което да ги “разчупи отвътре”, докато тези, които вече са се “разчупили” и са се “отворили” и при които напрежението е възходящо имат нужда от нещо да им помогне да подтиснат напрежението. Доста често и в много случаи един и същ човек може да използва и двата редуващи се цикъла. Веднъж извадил напрежението, употребяващият амфетамини или кокаин, след това има нужда от нещо да го успокои защото започва да се чувства все по-подтиснат и все по-вече се увеличава нуждата от стимулант отново- и така цикълът започва.
Както хероинът, амфетамините или кокаинът се “справят” с емоционалните проблеми, болката и напрежението, така и терапията постига същото усещане и помага зависимият да чувства, да пулсира емоционално.
От моят опит мога да кажа, че зависимите, при които има сложна мрежа от психологически и емоционални защити, лечението е добре да бъде интензивно и конкретно. Доста от съществуващите вече подходи в лечението на зависимости са насочени към морализиране и твърдо отношение. Зависимите се срамуват , наричани са “Глупаци”, доста често им се казва “Да пораснат и да бъдат мъже”. Само по себе си институционалното отношение прави точно това. Аз мисля, че много от зависимите са получили достатъчно напрежение и болка в живота си и нямат нужда от допълнителна СОЦИАЛНА ПРЕСА. Разбира се понякога тази социална преса би могла да подпомогне зависимите за промяна на тяхното поведение, но със сигурност не може да докосне тяхната нужда от любов и приемане, както при всяко човешко същество. Когато има БОЛКА , всичките наказания и рестрекции на света не помагат. Не вярвам ,че може да помогнем на зависимият ,като го караме да се държи “като зрял човек”. Много от тях са често форсирани да бъдат големи и зрели , особено от техните семейства, но преди да са били деца. Социалното напрежение и заплахи засилват още повече защитите на зависимите. Особено в България те са подготвени за трудният начин, за враждебният и заобикалящ свят, те са свикнали с това. Но това с което не биха се борили е –отношението на РАЗБИРАНЕ, ПРИЕМАНЕ, ТОЛЕРАНТНОСТ.
Хората, които употребяват наркотици всеки ден, не го правят защото са слаби или глупави, те са болни от болест, която е реална и много болезнена, свързана с дълбоки психологически и емоционални причини. Употребата на наркотици не е обикновен, лекомислен избор. Това е резултат от страдащо ТЯЛО и ДУША, които си опитват да намерят смисъл-да открие облекчение от болката и невероятно силното вътрешно напрежение. Да морализираме хора с такъв проблем и да се опитваме да го извадим от болестта му е все едно да го извадим от БОЛКАТА му, а това е невъзможно. Да наричаме зависимите “глупаци” или “неспасяеми случаи”, без да осигурим среда, в която те да се чувстват разбрани и защитени е все едно да им дадем поредната доза.
До момента Държавните лечебни центрове, амбулатории и метадонови програми(ще се спра допълнително на тази тема) говорят за висок процент успеваемост(каквото и да означава това), висок процент на работещи, такива, които са семейни и имат деца и т.н. Аз мисля, че не е важно една дейност да бъде отчетена по стар комунистически обичай, а да бъде свършена. Това, че зависимият пие метадон в поддържаща програма с години, без да си дава реална сметка, може да се превърне в поредната илюзия и да удължи АГОНИЯТА, както и подтискането на напрежението и болката.
Много често “специалистите”, които имат идеи за това кое е ДОБРО и кое не за зависимите в България, се въвличат в система от манипулации и СОЦИАЛНА НЕЧЕСТНОСТ. По този начин се превръщат в част от проблематиката на самият зависим.
