РЕКЛАМА
Сешоари
ВХОД
ПОСЛЕДНО РЕГИСТРИРАНИ
Female


Години: 37
ПРИЯТЕЛИ
Gudasoft.com www.gudasoft.com
ИНТЕРВЮ В КВАРТАЛА kvartala@kvartala.bg » Зависимостта е болест/Разговор с Желяз Турлаков

Желяз е дете на актьори. Баща му е от класа на Апостол Карамитев, заедно с Велко Кънев, Искра Радева. Роден в Сливен, понеже родителите му в момента играели в местния театър. Попитахме го как и защо посяга към наркотиците и ето какво ни разказа той:

Желяз Турлаков
Желяз: 1989 г, когато дойдоха така наречените “промени”, смяна на режим, мен и моите връстници ни завари в една възраст 13 годишни, нищо не знаещи за живота, но с огромно желание да научим много. Две години вече свирех на китара, слушайки групи като Стоунс, Бийтълс, Джими Хендрикс. По някакъв начин съм се индентифицирал с тези хора, абсолютно погрешно, несъзнавайки, какво точно искам. Следващите няколко години бяха изключително тежки за мен и моето семейство, актьорството не е най-доходоностната професия, особено за 90-те години, тогава те останаха без работа. Работехме каквото и да е, продавахме вестници, баща ми работеше на сергия на пазара.
Започнах с марихуана, абсолютно убеден, че не мога да стана зависим. Задоволявал съм младежкото си любопитство. В последствие стигнах до извода, че не е страшно да опиташ, въпросът е какво ще откриеш там, психологически и емоционално за себе си. Хората, които развиват зависимост, имат специфичен психологически, емоционален конфликт вътре в себе си.
Следващите 4-5 години вече бях опитал всичко.
Значи не може да се спре само на етап марихуана?
Желяз: Има няколко фази на зависимост, крайната фаза не се стига за 24 часа, първо се минава през фазата на експериментиране, след това през фазата на активна употреба. Има т.н. “асансьорна зависимост”, падаш етаж по-надолу, променяш кръга си приятели, променяш интересите си и стигаш една фаза, в която сте само ти и веществото и няма нищо друго. Стигне ли човек дотук, вече е загубил приятелите си, всичко стойностно в живота.
Истина ли е, че най- често първопричината се корени в семейството?
Желяз: Нашият възглед е подчинен на Рикавъри философията или това, което ние разбираме като лечение и рехабилитация на този проблем, той е различен от медицински. Ние не вярваме, че това е проблем на мозъка, защото никой не се ражда зависим, хората сами се правят зависими.
Ако сравним зависимия човек с една бутилка – капачката е веществото, но съдържанието е личността на самият човек, там е истинския проблем. Тоест употребата е симптом на психологическо или емоционално заболяване. Често в изследванията и статистиките се посочва, че зависимостта би трябвало да се разглежда като семейна дисфункция.
Давам пример от нашата програма, от 130 човека, на които сме провеждали интервюта, 80% идват от дисфункционални семейства. Това са семейства на разведени, на насилие, на алкохолизъм при един от родителите, смърт внезапна. Извода е, че тези, които развиват зависимост, са хора с емоционални конфликти, имат ниска самооценка, невъзможност да изразяват емоции, погрешни съждения. Има и нещо друго, което е може би част от нашата народопсихология. Ще дам тук за пример Испания. Те шеговито казват за нас, че в България, когато видят зависим, винаги с него върви “ръка за ръка” майка му. Нещо което е много странно. В Испания ако има такъв проблем с детето, дори да е на 13-14 години, вратата се отваря и му се казва да отива да си го решава. Тоест, там проблемът се разглежда като такъв на самата личност. Тук, по нашите географски ширини се смята, че детето е по-добре да е до полата на майка си. Когато работя със семейства на зависими, там проблема е голям, има т.н. “съзависимост”. Родителите развиват чувство на вина, срам, родителски провал и това ги прави свръх протективни, т.е. те много често искат да изместят проблема от сина си и да го решат вместо него, а това е невъзможно. Още от самото начало им казвам, че те нищо не могат да направят за децата си, могат да направят за себе си, да променят първо себе си- да променят начина на общуване, възгледите си по отношение на проблема. Децата на такива родители са изключително манипулативни, те много добре знаят слабите места на своите родители. В тази ситуация “Зависим със зависим”, никой не решава проблема. Така, че зависимостта към наркотиците е и проблем на семейното общуване, на семейните модели.
Кажи ни един здравословен модел на семейно общуване, как да възпитаваме децата си, за да израстнат със стабилна психика. Как трябва да се отнасяме към тях?
Желяз: За съжаление в нашето общество, особено в този вакуум, който се създаде след “ Промените”, се наблюдава стремеж към успех на всяка цена. В семействата ни постоянно се повтаря и се говори, колко трябва да сме успешни, колко високо образование трябва да имаме, колко много трябва да знаем. Не се говори за чувства. Много родители не познават децата си, единствената форма на комуникация е да кажат “ браво” за някоя оценка или да им дадат пари. Този модел води до тотално изместване на реалните ценности.

Децата имат нужда от признаване, приемане, обич и съпреживяване на общи емоции. Родителите много често подхождат от името на властта, на авторитета.
Моят съвет към родителите е да позволяват на децата си да изразяват всяка една емоция, да зачитат правата им като равни на себе си личности.
Има ли статистика колко са зависимите в България?
Желяз: Официалната статистика не е променяла цифрите от 7-8 години, 30-40 000 хероиново зависими. Отдавна хероинът не е актуалният проблем в България и в Европа. Актуалните проблеми са синтетичната дрога, ранната употреба на алкохол, тревата, кокаинът. Бройката на хората, употребяващи кокаин отдавна се изравни с потребяващите хероин.
вещества
Кокаинът не е ли по-скъп, от къде пари?
Желяз: Ами не, защото на нашият пазар не се предлагат качествени продукти. А в Германия хероинът е по- скъп от кокаина.
А неофициалната статистика какво казва за броя на зависимите?
Желяз: Ще дам един пример: 2007г. Световна Здравна Организация сочи следното: употребяващите кокаин в света са 15 милиона, хероин 20 милиона, 40-42 милиона души в света употребяват амфетамини. Тази статистика ако я отнесем към нашата действителност, около 200 000 са употребяващите някакъв наркотик, без да влизат в това число употребяващите алкохол.
наркозависимите

Кога търсят помощ зависимите?
Желяз: За съжаление търсят помощ тогава, когато е много трудно да се направи нещо. Този проблем върви с отрицанието. В речника, срещу зависимост пише „Болест на отрицанието.” Човекът не признава, че има проблем. Общо взето идват и търсят помощ, когато са на дъното емоционално, духовно, социално, финансово.
Кои са първите симптоми, че детето взима нещо? По какво могат да познаят родителите, за да вземат мерки?

Желяз: Ами най-сигурно е с тест, от аптеката се купува, струва 20 лв. Прилича на теста за бременност, уринен тест, комбиниран за 7-8 вещества. Потапя се и за 2 мин. показва взимани ли са наркотични вещества или не.
уринен тест за наркотични вещества

Но аз препоръчвам да не се прибягва до тези методи, защото са твърде агресивни, особено към един млад човек, това е навлизане в личното пространство. Ако родителите познават децата си, ако общуват с тях, те могат много бързо и лесно да разпознаят поведенческите сигнали: немарливост, разконцентрираност, приятелската му среда, хората с които общува. Не са забраните, тези които предпазват, а общуването, споделянето с децата.
Какво представлява превенцията и какво включва? Какви са превантивните мерки?
Желяз: Най- общата превенция цели запознаването на цялото общество с проблема, как изглеждат веществата, какви са рисковете, какви са формите на лечение. Тук попада и образователната система, самите училища разработват програми за запознаване на децата и родителите им с проблематиката. Най- добре работи прекият контакт с хора, минали по този път. Организирането на кампании с публични личности също е ефективно. Тук трябва да споменем, че за да дава резултати, трябва да е непрекъсната тази дейност, а без намесата на държавата няма как да се получи. Сега се правят подобни кампании, без последователност, на парче, а трябва да не се прекъсват, за да дават резултат. Добрата превенция е тази, която е част от обща концепция, а не сама по себе си. Трябва да бъде включено и Министерството на Здравеопазването, Министерството на Образованието и Министерството на Труда и Социалната политика.
Емоционалната памет на човек е най- силна. Тоест, един концерт с популярни и любими личности ще остане в съзнанието на младият човек много по- ярко, отколкото лозунги от сорта на : „Наркотиците убиват!”
Според мен превенцията трябва да тръгне на ниво личност, семейство, след това училището. Семейството е основата, ако детето е обичано, значимо, то расте със самочувствие, с необходимата самооценка. Дори да се срещне с дрогата, едно такова дете няма да намери в нея това, което намират деца, които са нещастни, потиснати.

Когато чуеш думата КВАРТАЛ каква асоциация правиш?
Желяз: Площад Македония. Една сериозна част от живота ми е минала на площад Македония, където съм израснал. Също така правя асоциация и с няколко провинциални градове, като Ямбол примерно. Но сърцето и душата ми са свързани с площад Македония.


2011-04-17
www.kvartala.bg
КОМЕНТАРИ (1) Влезте в своя профил за да можете да добавите коментар

This content will be replaced when pagination inits.