Бих искал да споделя още малко за марихуаната
- тревата има различен ефект от хероина. Има по- редуцирано действие върху болезнените чувства. Какво се случва с някой , който е под въздействие на марихуана, зависи от 3 фактора.

1. Дозата (колко е изпушил).
2. Дълбочината на неговата защитна система.
3. Доколко степента на болка и напрежение са блокирани.

В някои случаи може да се получат халюцинации и самозаблуда. Ако съществува дълбок емоционален проблем , употребата може да предизвика символичен полет на фантазията или ако защитната система е слаба, може да се развие особена уязвимост. Мисля, че много от употребяващите трева се опитват да бъдат реални по нереалистичен начин. В този смисъл “да се напуша” е символично. Това означава да мина през усещането за освобождаване, свобода. Но истинското освобождаване означава да освободиш чувствата си, които подтискаш, а не временно отърваване от напрежението по нереалистичен начин.
Тревата за употребяващият не е КЛЮЧ за поддържане на защитната му система. Той използва други защити, които му помагат да се справи с напрежението.
Хероиновият наркоман бяга от защитата, хероина е неговата защита и той трябва да го има, за да функционира. Като цяло употребяващите трева са по-малко репресирани ( по-малко потиснати чувства) в сравнение с хероиновите. Тревата помага да се премахне напрежението, така че, човек който пуши, често чувства “отваряне” на всички сензори, сетива. Той чува нюанси от песни, вижда финни цветове в картина. Този “ОТВАРЯ” процес води до различни прозрения, за разлика от хероина. Това, което се случва обаче с много хора, които пушат трева и с повишаване на чувствителността, е че защитите се преувеличават като през лупа. Човек, който е напушен, започва да се смее доста силно, гръмогласно, защото започва да усеща, дори и това да не е истинско ЧУВСТВО.
Това , което правят всички наркотици е “да върнат човек обратно в тялото му”. Хората, които са в терапия без ЗАМЕСТИТЕЛИ и успяват да се освободят от напрежението, не се нуждаят повече от трева или наркотици, което е и разрешаването на проблема.

Основната цел на терапевтичната работа в Ново Начало е постигането на личностна свобода. Участниците стават РЕАЛНИ, ИСТИНСКИ. ”Нормалните” хора са истнински по дефениция. А зависимите стават такива заради терапиата, груповият метод и започват да имат достъп до техните ЧУВСТВА. Но тези хора продължават да имат БЕЛЕЗИ. Те са били наранявани многа пъти в живато си и не могат да измият, да изтрият спомените си. Просто спират да им се подчиняват и да се поддават на влиянието им по начин, който ги кара да действат СИМВОЛИЧНО- ДРУСАЙКИ. Терапията ги освобождава и те започват да чувстват настоящето. Това не значи, че те забравят или започват да се усещат пълноценни ВЕДНАГА, нужно е време и усилия.

Когато говорим за здрави човешки същества, аз си мисля за хора без непробиваема защита, без ескалиращо напрежение, без вътрешни конфлискти. Моето разбиране за нормалност няма нищо общо със статистическите норми, социално пригодените скали в съответствие или не с общо приетите норми. Просто, когато човек е себе си, това как се държи, може да варира и да бъде безкрайна величина, колкото и хора има на Земята. Нормалност за мен значи да бъдеш себе си. В терапията на зависими без заместители, хората са себе си, терапията им помага да бъдат СЕБЕ СИ. Мног други медикаментозни методи се опитват да превърнат отново зависимият в нещо символично- друг вариант на СЕБЕ си. Разговарям постоянно със зависими, които са чисти от 1, 2, 3 или повече години, за това как се Чувстват, какво правят, какви взаимоотношения имат. Те споделят, че сега разбират колко подтиснати са били, колко ресурс са имали и са го пренебрегвали чрез посивноста и всичко това заради незадоволените нужди, подтиснатите чувства. Това е и причината зависимите да имат толкова много илюзии(ще започна нова работа, ще си намерия приятелка, ще се преместя на ново място за живеене и т.н)

За зависимият е важен конфликтът, вътрешната борба, а не резултат от това. Така той не може да завърши това, което е започнал. Например той оправдава несвършената работа с това, че е твърде много. Но той има толкова много за вършене, защото не може да го свърши. Но да свърши и въпреки това да се почувства незадоволен, за него е –БОЛКА. Зависимият, обмисляйки чувството на БОЛКА, обмисля и рационализира голяма част от живота си. Всъщност, чувствайки болката си е началото на живот за него. Докато не я изпита, тя е неуловима за него, и по този начин зависимият избягва не само болката , а и всички неприятни за него ЧУВСТВА. Тъй като той е постоянно далеч от истинската си същност, от себе си, това го води към лекомислие, вятърничавост, смахнатост в очите но другите- и ако това не се изразява физически , то със сигурност се проявява психологически, емоционално. Съзнанието му е пълно с това, какво планира да прави и не може да стои на едно място. Той дори не може да спи спокойно, кара се, избухлив е. Дори може да се активира толкова многа, че да не спи за дълъг период- постоянно обзет от тревожни мисли и неразришими проблеми. Многа често концентрацията му е като въртяща се перялня- очите, както и мислете му прескачат от обект на обект, неспособни до се фокусират за по –дълъг период.

Зависимият е раздвоен, разцепен на две. Това означава ,че когато се здрависва с Вас, очите му гледат другаде. Той не може да изслушва и чува само това , което иска. През повечето време той обмисля какво ще е следващото нещо, което ще каже. Това, коета чува, като правило, ще бъде валидно само ако се отнася до него, по един или друг начин. Той не може да бъде обективен и благодарен за нещо, което е извън него(дори за децата му). Разговорите на зависимия рядко се издигат над личният му опит(аз казах, какво той ми каза), защото неговият интерес е насочен към него самия, а той е непълноценен, неосъществен.

Самотата на зависимият е отрицание но това да бъдеш самотен, нуждата да бъдеш с други хора при него е бягство от катастрофалното чувство да бъдеш отхвърлен, а не наистина да бъдеш сам. Зависимият има преувеличен стил на живот-свръх активен и крайно пасивен. Докато отхвърля истинските си реакции, той реагира по престорен, въображаем начин или не реагира въобще. Например, ако зависим чуе виц, който е смешен, вместо да се разсмее, би контрирал веднага с история превъзхождаща предходната.

Зависимите харчат пари символично, за да удовлетворят стари нужди. За тях парите са основна грижа, защото те не се чувстват ценни за това, което са. Те не са способни да усещат истинските си нужди и затова винаги искат повече отколкото се нуждаят. Зависимите искат да получават постоянно. Независимо от това, колко правите за него, това може би няма значение, защото той трябва да задоволява постоянно нуждите си докато чувствата се свържат и конфликта му се разреши- нещо, което се случва в терапия.

Следва продължение.