РЕКЛАМА
Сешоари
ВХОД
ПОСЛЕДНО РЕГИСТРИРАНИ
Female


Години: 37
ПРИЯТЕЛИ
Gudasoft.com www.gudasoft.com
ИНТЕРВЮ В КВАРТАЛА kvartala@kvartala.bg » Тони Чембъра- фронтмен на група "Монолит", гостува в Квартала
Normal_220273_1754193095235_1251163755_31479945_5477386_o

Ретроспекция:
Факти от 60-те, 70-те години на миналия век:
Рок музкантите умират млади.
“Секс, наркотици и рокендрол.” Фреди Меркюри умря от СПИН, Елвис Пресли от свръхдоза приспивателни, а Кърт Кобейн не можа да понесе тежестта на славата и се самоуби. Това са три показателни примера, но смъртните случаи в музикалната история съвсем не се изчерпват с тях.
След дълги опити учени от университета в Ливърпул доказаха, че рокендролът сериозно вреди на здравето!
Според нумерологията 27 е фатално число за рок музикантите. Удивително и твърде мистериозно е, че най-големите в рока умират именно на тази прокълната възраст.
Някои от тях дори вярвали, че числото 27 въздейства на съдбата им. Като Джими Хендрикс например, който се задушава след повръщане и умира. В едно интервю богът на китарата се пошегува, че му се иска да създаде “Клуб 27”. Негови членове щели да станат най-добрите световни музиканти. С тези думи е предизвикал съдбата, тъй като скоро след това умира – на 27 години! 16 дни след него – на 4 октомври 1970 г., го последва след голяма доза хероин и уиски великата Джанис Джоплин, класирана през 2008 г. от Rolling Stone на 28-о място сред стоте най-велики певци на всички времена. Тя също умира на 27 години. Вокалистът и текстописец на “Дъ Доорс” Джим Морисън е също от емблематичните фигури, загубили живота си на 27. След тяхната кончина музикантите, склопили очи на фаталната възраст, се смятат за членове на “Клуб 27”.

Но всичко това е сякаш отживелица. 21-ви век рок музикантите пият минерална вода, спят повече, хранят се здравословно и не търсят помощ от “емоционални патерици”, каквито са наркотиците и алкохола.

Потърсихме един истински рокаджия, за да поговорим за музика, музи и здравословен начин на живот:
На гости в квартала е Антон Маринов, по-известен като Тони Чембъра, вокалът на група “ Монолит”. Започваме с представяне на групата:

Тони Чембъра
Тони Чембъра: Група “ Монолит” е образувана 1991г. Тази година ще направим много сериозен концерт по случай 20- годишнината ни.
Четирима човека сме, от 6 години сме в този състав. Павел Васев- китара, Калоян Христов-барабани, Емо Амбил-бас и аз съм глас и акустична китара. С китариста Павел Васев сме от самото начало, от създаването на групата.
Как избирате новите хора? Как се харесвате?
Тони Чембъра: Може да се каже, че съм бендлидер на групата, но на практика взимаме заедно решенията. Ние сме като едно семейство. Не може еднолично и авторитарно да се взимат решения. Много е сложно да попаднеш на хора, с които се получава музика. Освен като музиканти, трябва да си допадаме и като характери, като начин на мислене, трябва да сме съмишленици.
Каква зодия си?
Тони Чембъра: Аз съм зодия Стрелец. В първата декада на знака съм, на 28 ноември съм роден.
Знаеш ли зодиите на останалите членове на групата?
Тони Чембъра: Да, знам им ги и доста съм се занимавал с астрология и нумерология. Доставят ми удоволствие мистичните търсения, западен, източен окултизъм. Китаристът е Дева, барабанистът е Овен, басистът е Лъв, тоест огнената триада е налице.
Девата как се чувства?
Тони Чембъра: А, отлично, той е най- големият сладур в групата.
От един квартал ли сте?
Тони Чембъра: С басиста-да. Живеем в долната част на Лозенец. Китаристът е в Красна поляна, барабанистът е в Младост1. Китаристът ни е израстнал на бул. Гурко, но в момента живее в Красна поляна.
Къде си роден?
Тони Чембъра: Роден съм в Плевен, но целият ми съзнателен живот е минал тук. Семейството, ми е тук, всичките ми приятели са тук.
В кои други квартали на София си живял?
Тони Чембъра: Дружба, Красна поляна също.
Лозенец ли ти е любимият квартал?
Тони Чембъра: Да, защото е зелен. Много приятен квартал е и е артистичен. В него живеят много известни актьори.
Какви са съседите ти, в блок ли живееш?
Тони Чембъра: В кооперация, имам си съседи и не са особено щастливи./смее се/
Тормозиш ли ги?
Тони Чембъра: Рядко, но когато ги тормозя е много здраво. Обичам здрав саунд. Имам чудесни уредби, както се предполага.
Тони Чембъра
От самото начало ти споменах, че искам да си говорим за алкохола и наркотиците. Има едни такива схващания, че рокендрола е опасен за здравето. Смята се, че последователите на тази музика злоупотребяват с алкохол и наркотици. Аз те виждам, ти си в отлично здраве, пиеш чай с лимон и мед, казваш, че дори кафе не пиеш. Малко е странно, че пием чай с рокаджия и трябва да говорим за вредите на тази музика върху здравето. Какво е твоето мнение по темата?

рокаджии
Тони Чембъра: Доста от световноизвестните групари, рокмузиканти са имали проблеми с алкохол и наркотици. В момента голяма част от тях са на минерална вода. 21 век се толерира екологичният, здравословният начин на живот в нашите среди. Особено силно важи това за западна Европа, те са минали през всичко там. Темата за наркотиците е изключително актуална за България. Дори марихуаната, за която се твърди, че е по- безобидна, на практика много хора прескачат от нея на друг вид наркотик. Хубаво е човек да има морални устои, ценностна система, за да не се занимава с такива неща изобщо. Едно е сигурно, че това е един безкрайно лош път.
Значи може да се слуша рокендрол без да се посяга към алкохол и наркотични вещества?
Тони Чембъра: Виж, аз не съм въздържател, пийвам си когато ми е кеф, когато съм с приятна компания, но всичко трябва да е умерено.
Какво пиеш, твърд алкохол или бира?
Тони Чембъра: Много обичам червено вино. Пия и шотландско уиски понякога, разбира се и бира, но виното ми е любимо.
Някои от световноизвестните хитове са създадени именно под въздействието на алкохола и наркотиците. Кой ви пише на вас текстовете и музиката?

група Монолит
Тони Чембъра: Аз и китариста Павката Васев.
Под въздействието на чай и червено вино?
Тони Чембъра: Нееее / смее се/, особено състояние на духа е когато се ражда музиката, слава Богу не ми се е раждала под въздействието на халюциногенни вещества. Това ми е дарба и затова се занимавам с музика.
А съпругата, била ли е муза, муза ли е все още?
Тони Чембъра: Разбира се.
Тя с какво се занимава?
Тони Чембъра: С керамика, но в момента работи в един бутик.
Има ли песен, която е вдъхновена от нея? Можеш ли да ми я посочиш?
Тони Чембъра: Има, да, но няма да я посоча. /смее се/
Вие имате седем албума, кои са песните, родени под въздействието на муза?
Тони Чембъра: Като цяло творчеството ми не отразява любовните ми преживелици /смее се/ . Музиката ми е пълна с любов. Нашата музика е много близка до блус, класически рок.
Добре все пак как се ражда музиката. Кое те мотивира? Събуждаш се сутрин и имаш музика в главата?
Тони Чембъра: Аз имам музика в главата през цялото време. Това е нещо, от което няма спасение. Така съм устроен. Ако питаш някой художник кое го мотивира да рисува картини, тази тръпка е едва ли много лесно обяснима.
Когато си тъжен, ражда ли се музика от това?
Тони Чембъра: Всичко може да бъде причина за създаване на изкуство. Самият живот, който живеем, раждане, смърт, любов, агресия, могат да бъдат повод за създаване на музика. Трябва да се върна назад във времето, първата песен, която съм създал е през 1984 година от миналия век. Това е една песен, която влезе по- късно в един мой самостоятелен албум и създаването й се дължи на младежките ми трепети, първа любов, ако въобще има такова нещо. Ние артистите сме склонни да идеализираме тази дума.
Има ли си име музата?
Тони Чембъра: Песента си има име: „ If I Could Tell You „ и е от албума “Alien”, който излезе преди 15 години 1996г. По- късно с китариста ни направихме най- известните парчета на „Монолит”: „ Здравей”, „Слънцето ще свети”, „Хулиган”, „Весело беше на моето погребение”.
Какви са родителите ти?
Моите родители, Бог да ги прости първо, баща ми беше инженер, а майка ми учителка. Семейството е много важно, възпитанието, начинът по който си израстнал, определя и бъдещето ти, в голям процент. Дължа много на тях.
Занимавал ли се е някой от семейството ти с изкуство?
Тони Чембъра: Моите деди са се занимавали с изкуство. Брат ми е инжинер, той пое по пътя на баща ми, аз съм стоматолог по образование, но не се занимавам много отдавна с тази златна професия. Винаги съм усещал вътре в себе си, че много повече мога да дам като музикант. Не беше лека дилемата, защото да оставиш една толкова стабилна професия, заради несигурността на рокендрола е важно решение. Но рокендрола е начин на мислене и след толкова години, нито за миг не съм съжалил за избора си.
Тони Чембъра
Работил ли си като стоматолог?
Тони Чембъра: Да, три години.
Можете да се комбинирате с Коцето от „Медикус”, нали и той е стоматолог.
Тони Чембъра: Да, ние учихме заедно. Но не е това моята професия, човек прави избор в живота си, аз съм удовлетворен от своя избор. Зъболекарство и рокендрол нямат нищо общо. Истинските групари не се занимават с друго освен музика. Това е начин на живот. Трябва да си свободен електрон.
Тони Чембъра
Средата важна ли е? Около тебе какви хора са?
Тони Чембъра: Средата може да те превъзпита. Получаваме възпитание, но можем да се превъзпитаме. Около мен са вече предимно колеги, с които много си пасваме, като начин на мислене, като манталитет. Приятелството е най- важното нещо! Истинското приятелство е благословия!
Колко и какви деца имаш?
Тони Чембъра: Имам две момичета, да са живи и здрави! Казват, че съм художник./ смее се/. Голямата ми дъщеря се казва Лора, а малката е кръстена на двамата си дядовци и се казва Марина.
Много хубави имена! Има ли някоя от тях, която да върви по твоя път?
Тони Чембъра: Малката ми дъщеря се увлича по актьорско майсторство, иска да кандидатства в НАТФИЗ. Вкъщи има пет китари, като беше малка, се интересуваше от тях, вече не.
Вторият ти солов албум, който излезе наскоро се казва “Tony & Freinds – The Voice Of Monolith”. Колко песни съдържа, имаш ли любима?
Тони Чембъра: Песните са десет, трудно ми е да определя любима, но третата „ The Island” може да кажем, че ми е. В зависимост от настроението, понякога съм на втората, понякога на първата. Всеки, който иска може да се снабди с албума и да ги чуе, вече го има на пазара.
На участие как избирате песните? Първата и последната ли са най- важните?
Тони Чембъра: Много е важно началото и края. Обикновено по настроението на хората от групата определяме песните и от броя и типа на публиката.
И един последен въпрос: Каква е българката?
Тони Чембъра: Българката е прекрасна!


2011-05-25
квартала, снимки: www.x-photos.eu и сн.Вени Райновска
КОМЕНТАРИ Влезте в своя профил за да можете да добавите коментар
Няма коментари.