Привличат ни красивите хора, но в крайна сметка се чувстваме добре в компанията на тези, които ни намират за красиви. Знаете ли историята за Нарциса, ето как завършва тя:

А когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? – попитали ореадите.
- Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш от близо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата.
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.