Здравейте, казвам се Петър Тодоров и съм от Варна. Съвсем случайно попаднах на ваша рубрика “Избягайте от мама” и ми хареса лекият и прост начин на изразяване на човека, който я води. Аз съм на 17 и мисля, че се намирам в криза заради семейството ми, което отказва да разбере какво означава тази възраст със всички нейни проблеми, препятствия и капани. Понякога си мисля, че в мен живеят няколко различни личности и не могат да се помирят. Преди две години бях съвсем нормално и обикновено момче, което родителите му определяха като добро. Днес, аз самият не мога да се позная. Искам да правя нещата различно, да имам собствено мнение и да взимам самостоятелни решения, но обикновено забърквам тежки и разочароващи за родителите ми каши. Мислите ли, че ми има нещо или просто това са възрастови промени и всичко ще отмине. Трябва ли да отида на лекар, защото родителите ми са разочаровани от мен, а аз не мога да се позная или да си обясня собственото си поведение в определени ситуации? Можете ли да ми помогнете? Предварително ви благодаря. Петър

Здравейте, Петър….

Чета написаното от Вас и припознавам повечето младежи и деца на приятели около себе си….Според мен имате нужда не от лекар, а от човек, с когото да поговорите и споделите…Радвам се, че избрахте мен и моята рубрика…
Времето, когато едно дете пораства и съзрява е неповторимо и магично, но носи и своите специфични състояния и кризи, връхлитащи емоции и нови светове за опознаване… Да се събудиш тийнейджър е предизвикателство и странно усещане за всяко дете. Това е и периодът, в който покровителството и съветите на мама и на татко вече са определено „дразнещи” и нежелани. „Аз”- ът вече може да се справя сам, предизвиква всички и всичко около себе си и задължително трябва да се докаже. Това е чудо, но и един съвсем различен и нов свят около Вас, с който ще трябва да се борите до кръв. Всички проблеми, които ми описвате са просто част от вашето пътуване през пубертета и няма нищо страшно в това, че понякога сте разочарован или разочаровате някого. И това е част от пътя, който трябва да извървите…Животът е толкова шарен и непредвидим, красивото върви за ръка с грозното, доброто с лошото, бялото с черното…Именно това е предизвикателството – да се самоопределите, да намерите своето място и житейски комфорт, да се влюбите за първи път, да се разочаровате, да откриете нови приятелства и да разрушите стари…
Уверявам Ви, че вашите родители са също толкова объркани, колкото и Вие. Те също израстват заедно с детето си…Нито аз, нито вашите мама и татко са били подготвени за тези емоции и преживявания, за тези семейни бури, за резките амплитуди в поведението на любимото им дете …
Моят съвет е да не се затваряте и обвинявате, не ставайте мълчалив и мрачен, защото около Вас има поне един родител, приятел или близък, който е готов да чуе проблемите и терзанията, да подаде ръка или просто да Ви увери, че утрешният ден ще е по-добър…Това няма да Ви направи по-слаб или по-зависим, напротив – ще улесни вашето пътуване през хилядите нови въпроси в главата Ви, през различните настроения и тежки битки, които имате да водите…Напълно зачитам вашата индивидуалност, различният Ви език, задължителният бунт в семейството и обществото, но наистина Ви уверявам, че може и да е по-лесно, отколкото си го представяте…
Това „чудо” пубертетът може да се премине и в по-лек вариант ако и родители, и деца влязат в кожата на човека отсреща…Срещу Вас не стои враг, а същата любов и топлота, същата подкрепа и отдаденост….
Не се дразнете, когато родителите Ви назидават и опекунстват, не ги съдете и не драматизирайте излишно, защото това е временно, ще премине…
Днес – Вие сте малък герой – имате своя посока и никой не може да я промени…Ще следвате тази посока през целия Ви живот…Постарайте се да живеете според новите Ви правила и не отстъпвайте от тях, каквото и да Ви струва това…Бъдете си странен, но добър, бъдете бунтар, но толерантен, променяйте се, но отстоявайте идеите си, уважавайте хората, света и живота около Вас, защото това ще Ви превърне в прекрасен млад мъж…И вашите родители ще са точно толкова горди, колкото и сега…Те просто не знаят как да го кажат на голямото си и пораснало момче…