Желяз Турлаков:
Моля всички съпричастни да подкрепят тази петиция. С вашите гласове ще бъде внесена в Европейският Парламент.
Потвърждавайте гласът си от e-mail, който се посочва в регистрационната форма:
Уважаеми дами и господа,
Ние, представителите на неправителствени организации, работещи със зависими по различни програми за лечение и превенция и защитаващи правата на зависимите пациенти – Терапевтична Общност за рехабилитация „Ново начало” , Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”, Сдружение на родители “Заедно срещу дрогата”, Национално движение “Деца срещу дрогата“, позовавайки се на Зелената книга на Комисията за ролята на гражданското общество по отношение на политиката на Европейския съюз в областта на наркотичните вещества (COM0316), с подкрепата на хиляди граждани на Р България, представяме на вашето внимание проблемите на зависимите хора в страната ни, които с годините се изострят все повече и се налага незабавно предприемане на спешни действия.
По данни на българския Национален фокусен център за наркотици и наркомании, делът на хората, употребяващи наркотици пет и повече години, се е увеличил двойно – от 31 на 68 %.
Повече от 10 години ескалиращият брой на хора зависими към наркотици и алкохол в България стига до следните цифри – 300 000 употребяващи твърди наркотици, 400000 злоупотребяващи с алкохол. 70 % от зависимите са безработни. Възрастта на посягащите към психо-активни вещества спада, като за помощ и лечение се обръщат родители на 13-годишни деца…
Държавната и местна власт не се ангажират с лечението на зависимите хора в страната ни. Освен, че се отказва категорично финансирането на частните комуни, блокирани са изцяло и дъжавните лечебни заведения. От 5 юли 2011 г. поради хронично недофинансиране Държавна психиатричната болница в гр. Раднево, където е най- голямото отделение за зависимости в Южна България и второ изобщо след болницата в Суходол, не приема пациенти. Включително и такива, насочени там със съдебно разпореждане.
Европейските политики по отношение на ролята на гражданското общество за равнопоставено участие в дефинирането, контрола, прилагането и оценка на политиките, свързани с наркотиците в нашата страна не се спазват. Представители на неправителствените организации не са допуснати да участват пряко в изпълнителната за целта власт. Минимална част от средствата от 1 % от алкохолния акциз, гласуван от Народното събрание в Закон за здравето, член 53, предвиден за лечение на алкохолно и наркозависими и предоставянето на средставата за реално работещи програми и методики, субсидира само метадоновата терапия, но не и рехабилитацията и ресоциализацията на зависимите. С останалите средства от 1 % от акциза се злоупотребява, тъй като те не отиват за лечение на зависими.
В България има много малко реално работещи и достъпни услуги за лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими, които работят с дарения и кредити, което ги лишава от всякаква възможност за развитие. Работещите програми разчитат на такси, давани от самите пациенти. Навсякъде в Европа социалните фондове подпомагат такива програми. Неприемливо е пациентите да си плащат сами. Това е непризнаване на проблема, игнориране, дискриминация, репресия.
В ЕС се признава основната роля на гражданското общество и неправителствените организации за формулирането, дефинирането, прилагането и контрола на политиките в областта на наркотиците. В България неправителствените организации нямат права. Основната идея е, че тук се следва политическа и институционална насока. В следствие на това се създава конфликт на интереси.
Няма равнопоставено взаимодействие между Националения център по наркомании, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика с неправителствените организации, които нямат права и се намират под контрола на същите тези институции. Не участват в изграждането на стратегиите и дефинирането на политиките. Отсъства законова рамка, даваща легитимност на гражданските сдружения и неправителствените организации. Това ги лишава от възможности за равен достъп и пряко участие в изграждането на мрежа на предлаганите форми за лечение, както и от възможността за оценка и контрол ефективността и равнопоставеността на предлаганите форми за лечение в България.
Здравната ни система е изградена в противоречие с европейското законодателство и неадекватна към терапията на зависимостите. Няма клинични пътеки за детоксикация и лечение и без е аналог в световната практика. В България лечението и рехабилитацията се поемат от самите зависими. Това е репресия и дискриминация към зависимите хора в България и напълно противоречи на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който забранява всяка форма на подобно отношение.
Поради всички тези противоречия на българското законодателство с европейските правила и норми, както и въведените добри практики и липсата на европейски стандарти в тази област, се обръщаме се настоятелно към вас с молба петицията ни да бъде разгледана на открито заседание на комисията, по време на което да бъдат изслушани представители Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика.
Молим ви да предприемете мерки в съответствие с вашите правомощия, за да бъде ангажирана отговорността на българското правителство и да бъде задължено същото да прилага европейските правила и норми.
