РЕКЛАМА
Сешоари
ВХОД
ПОСЛЕДНО РЕГИСТРИРАНИ
Female


Години: 37
ПРИЯТЕЛИ
Gudasoft.com www.gudasoft.com
ИНТЕРВЮ В КВАРТАЛА kvartala@kvartala.bg » Избори в Квартала 2011
Normal_bulgariandemocraticcomunity_logo_1_

На гости в Квартала е г-н Йордан Василев- кандидатът на партия БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ за кмет на София.

Йордан Василев е роден в годината на фестивала в Уудсток, 1969. Завършил УНСС, специалност Маркетинг и мениждмънт. В момента следва втора магистратура в СУ по „Политически мениждмънт”. Владее англиийски, руски и италиански. Преводач и съставител на книгата на министъра на финансите и икономиката на Италия – проф. Джулио Тремонти „Страхът и надеждата”.

Работил е от общ работник в Италия до начален учител в 75-то училище в кв. „Факултета” в София. Предприемач, занимава се с проектиране и строителство на транспортни системи, предпроектни проучвания, ITS технологии. Бил е изпълнителен директор на общинското дружество „Столичен електротранспорт” в периода 2005-2007 г. Консултант, преводач и сътрудник на правозащитни организации в областта на престъпленията, свързани с проявяването на насилие спрямо жени и трафика на хора. Притежава собствена търговска компания като представлява интересите на няколко големи италиански производители.
Йордан Василев
Женен с едно дете засега.

Г-н Василев, за участие в местните избори има регистрирани над 70 партии, има ли смисъл от това и какво може повече да предложи Българска демократична общност и вие самият?

Настоящите избори са избор накъде ще поеме България – напред към модерното и достойно бъдеще или ще трябва да върнем часовника назад към мрачните спомени на едноличния режим преди 89-та. Наличието на толкова много партии, на лицемерен популизъм и политическо сметкаджийство са ясен белег за разпад на политическото пространство. Ако трябва да го кажем по друг начин, това е изчерпването на идеите за управление сред настоящите политически формации. След разпадането на комунистическите системи вакуумът, който се създаде от липсата на противостоящи философии за общественото развитие, доведе до налагането на тезата, че е достатъчно да има пазар, за да има демокрация; че след комунизма остава да същетвува само приватизацията. Този деградивен начин на расъждение и възприемане на заобикалящия ни свят провокира процеси на обезценяване на човешкото достойноство, на подмяна на основни духовни ценности с ценности, изразени само в парични еквиваленти.

В крайна сметка „СЪМ” беше изместено от „ИМАМ”. Днес няма нищо чудно в това, че призракът на бедността отново чука на вратите ни, но това е призракът на духовната бедност – родителят на всички бедности. Няма просперираща нация, водена от безпросветни водачи. Една голяма част от политическите партии представляват функция на „ИМАМ”. Ние в „Българска демократична общност” вярваме, че е по-важно да съществува „СЪМ”. „СЪМ” означава да разглеждаме политиката като едно общностно усилие за добруването на всички, а тази визия преминава през разбирането за етичната политика, съставена от неотменими ценности. Това е най-основната разлика между нас и нашите опоненти. „Общността” не е проект, създаден за конкретни избори, това не е конюнктурна партийна формация, а общностна визия за бъдещето на страната ни. В този момент смело можем да твърдим, че такава гражданска инициатива на политическото поле липсва.

Това, което казвате има доста широка рамка, а изборите за кмет за София означава да се решават конкретни проблеми. Как ще се впише всичко това в една конкретна управленска политика?

В последните 20г. упорито беше налагана тезата за отхвърляне на политическото и неговата подмяна с експертното. Политиката беше представена като неудобен придатък, като пречка пред развитието на страната, което внесени отвън „експерти”, юпита, „граждански комитети в полза на прогреса” или „самородни спасители” предлагаха. Всъщност истината е точно обратната. Нещо като да искате от експертите по атомната физика да конструират атомна бомба или атомна електроцентрала. Експертите могат да създават живот, но могат и да го унищожават. Те не могат да бъдат добри или лоши, те са функция на политическото решение. Ето защо ние в „Българска демократична общност” считаме, че трябва да се завърнем към политиката в смисъла, който влага още Платон в това понятие – политиката е като руля на кораба. Политикът е като капитанът на кораба, той трябва да познава кораба, но и екипажа си, трябва да се оринтира по зведите, но също така трбява да познава и морето. Ние в „Българска демократична общност” вярваме, че политиката съдържа в себе си много повече ценности и принципи, отколкото експертиза. Това не е обикновено „дрънкане” на тема политика, защото е по-важно да посочиш какво е основанието да се предприеме едно или друго технологично действие, към кого е насочено едно конкретно решение и какви проблеми ще реши. Ще илюстрирам с пример нашето разбиране за политическо решение, посредством широко рекламираните строителства на магистрали в последните години. Нашето мнение е, че тези инженерни инфраструктурни проекти са морално и технологично остарели с 40г. Да строиш „магистрала” с две платна и да твърдиш,че това е решение на проблемите на транспорта, означава да си останал в развитието някъде около годините на 12-тия конгрес на БКП. Всички помним какви задръствания се получаваха през 2005-2006-2007 по магистрала „Тракия”, когато икономиката на страната беше част от подема на глобалната икономика. И утре, когато българската икономика отново потегли, ще се окаже, че „великите” проекти трябва да бъдат строени отново, защото са останали извън времето и предназначението си. За една държава, която не може да бъде наречена богата, да хвърляш пари два пъти за едно и също нещо, е унищожително. За нас това е духовната бедност, това означава да разбираш и използваш политиката и държавата като частна проекция на личните си стремежи за доказване, да разпиляваш ресурса на гражданите и да го пресъздаваш като лично постижение.

Йордан Василев

Все пак продължават да битуват твърденията, че в момента няма алтернатива.

Това може да бъде твърдение само на хора, които не могат да изпълнят със смисъл основни цивилизационни ценности като свободата, достойнството на човешката личност, отговорността, традицията, семейство. Винаги има алтерантива! Това не зависи от мненията, които се опитват да наложат този модел на поданическо поведение на гражданите на Републиката. Човек е дарен със свобода и следователно винаги има избор. Основното е дали е готов да поеме отговорност, дали има собствено самоуважение, което да захрани онова чувство за отговорност към миналото, към настоящето и към бъдещето на децата си. Ние, българите, сме имали много тежки моменти в историята си и винаги са се намирали достойни хора с достатъчно дух и отговорност пред себе си и пред общността, като са подпомагали инициативата в критични ситуации на обзценяване на националния културен и институционален капитал.

Това звучи доста претенциозно. Лидерски партии в България вече има достатъчно.

Аз бих го нарекъл отговорно. Разликата между чуждицата „лидер” и българската дума „водач” е драматична – първата изразява претенция за личен успех, а втората отговорност към хората, предоставили доверието си, очакванията си и надеждите си.

Какво може да очакват софиянци от „Българска демократична общност и от вас лично?

Платформата, която ние представяме пред гражданите на София е част от общностната ни политическа визия за следващите години, както за местната власт, така и за президентската институция. Те се базират на разбирането, че страната ни не може повече да стои в миналото.

Вече не са достатъчни реформи, необходима ни е различна държава.

Ето защо общото мото на нашата кампания е „София на бъдещето” като част от „България на бъдещето”, което е посланието ни за президентската надпревара.
За София това означава преди всичко разбирането, че дългите програми, пълни с обещания за „светло бъдеще” и „строителни героизми” от времето на „прохода на Републиката” не обслужват гражданите. Те не са възможните, а мечтаните общания на политическото лицемерие. За нас е важно София да е „на скорост”, защото в епохата, когато конкурентността се измерва със скоростта на терабайтовете. * „София на скорост”* означава да разбираме и да вярваме, че бъдещето на столицата на България е тясно свързано с въвеждането на високите технологии в управлението на града. Това изисква въвеждането на системни интелигентни решения, които пестят ресурси и създават скорост. Скоростта на комуникацията, на информацията, на транспорта и на обслужването на гражданите стои в основата на един нов и различен път за излизане от кризата.
Тази структурна промяна в подхода на управление на публичния интерес е част от втората ни основна цел –* “София се вижда”. Прозрачността в управлението на публичните интереси, не може да съществува зад завеската на гишето в сградата на столична община. Този подход за решаването на проблемите е интелектуален и следователно политически. Въвеждането на високотехнологични системи за управление е предпоставка да се обръщаме към гражданите и техните проблеми чрез яснотата и безпристрастността на компютърния монитор, който не може да ви поиска “нещо под гишето” за услугата. Това е гаранцията за много повече свобода и възможности за развитие. Това е посоката за излизане от кризата, която ни връща към ценностното разбиране за *“София на труда и растежа”. Светът се промени драстично за последните 10-15 г. и тази промяна се отрази на структурата на труда. Висока добавена стойност не се генерира от нискоквалифициран труд. *Високите технологии са онази компонента, която могат да гарантира на гражданите на София възможност за развитие и благоденствие. Те са част от четвъртия приоритет на програмната ни визия – “София на културата и образованието”*. Ние в “Българска демократична общност” твърдим, че инженерната* инфраструктура е важна, но не по-малко важно е да се изгражда и културна и образователна инфраструктура.* Във века на глобализацията не може да съществува растеж без научно познание, без развитие на културните традиции, които винаги са били онези извори на вдъхновение, захранвали духа на нацията.


2011-09-07
www.kvartala.bg
КОМЕНТАРИ Влезте в своя профил за да можете да добавите коментар
Няма коментари.