Нищо не може да се движи по-бързо от светлината – това е концепция, която е в основата на съвременното разбиране за вселената и времето.
Но сега изглежда френски учени са засекли частици, движещи се с още по-голяма скорост, което най-вероятно противоречи на теорията на Алберт Айнщайн, съобщи в.“Гардиън”.

Ако колегите им не открият грешка, това повдига въпроси за изпращане на информация в миналото, размиване на границата между минало и настояще и хаос във фундаменталния принцип за причина и последица, допълва изданието.
Учените засякоха елементарни частици със скорост, малко по-висока от тази на светлината, смятана досега за непреодолима граница. Уникалното явление е наблюдавано от специалисти от френския Национален център за научни изследвания.
Частиците неутрино са преминали 730-те километра, които отделят Европейския център за ядрени изследвания в Женева от подземната лаборатория в Гран Сасо, Централна Италия, със скорост от 300 006 км/сек – с 6 км/сек по-висока от тази на светлината.

С други думи, неутрино са преминали финалната линия с преднина от 20 метра, отбелязаха френските учени. Според теорията на относителността на Айнщайн това би трябвало да е невъзможно.
“Месеци наред опитвахме да открием някакво обяснение. Търсихме грешки – тривиални, по-сложни, груби, странично въздействие… и не открихме. И когато не откриеш нищо грешно, си казваш: “Е, очевидно трябва да помоля научната общност също да прегледа всичко това”, коментира пред Би Би Си авторът на научното съобщение Антонио Ередитато от експеримента Opera в Гран Сасо.

В общи линии Opera представлява тежащ 1300 тона уловител на частици в който неутрино се удрят в 150 000 “тухлички” от плаки с фотографска емулсия, монтирани върху оловни плочи. Съществуват няколко вида неутрино и се знае, че частиците спонтанно преминават от един вид в друг.
Сега експериментът ще бъде повторен от два екипа – T2K в Япония и MINOS край Чикаго в САЩ. Американците бяха съобщили, че са засекли неутрино, движещи се по-бързо от светлината през 2007г., но още не са потвърдили резултатите, за да го обявят за научно откритие.
Докладът, който става причина името Алберт Айнщайн да стане известно по целия свят е публикуван през юни 1905г. и е озаглавен “Към електродинамиката на движещите се тела”, където в същност е изложена частната теория на относителността. Точно тази теория довежда до заключението, че E0 = mc2, където E0 е енергията на покой, m – масата, а c – скоростта на светлината във вакуум. В тази теория се предполага, че скоростта на светлината във вакуум е постоянна. От специалната си теория Айнщайн прави извод, че масата на тялото е мярка на съдържащата се в него енергия, съгласно горепосоченото уравнение.
През 1916г. – Алберт Айнщайн предлага Обща теория на относителността, която разширява специалната му теория на относителността от 1905г. Общата теория обяснява гравитационните взаимодействия чрез изкривяването на пространство-времето.

Хората трудно разбират, как е възможно да се случат такива неща. Например, един човек може да вижда, че две неща стават едновременно, докато за друг те стават в различно време. За един наблюдател часовник може да отброява времето различно, от колкото за друг. Двама наблюдатели могат да измерят дължината на пръчка правилно, но да получат различни резултати.
В разработката на теориите си, Айнщайн използва принципите на относителността, разработени от италианския физик и астроном Галилео Галилей.
Общата теория на относителността има важни последствия за астрофизиката. Тя подсказва, че в края на развитието си масивните звезди могат да се превърнат в черни дупки, области от пространството, в които пространство-времето е толкова изкривено, че нищо не може да ги напусне. Изкривяването на светлината от гравитацията може да създаде гравитационни лещи, при които се наблюдава повече от един образ на един и същ астрономически обект.

2007 година, българинът Сашо Сълков представи най-новата си книга “Теория на абсолютността”. В нея авторът оспорва Айнщайновата теория, проследявайки хронологията на нейното създаване, където, според него, се корени и проблемът.
“Това е една изключително деликатна тема, защото името на Айнщайн се е превърнало в икона и всеки, който дръзне да постави под съмнение неговата “религия”, рискува да си навлече гнева на световната физична общност. Ето защо аз само ще изостря вниманието върху някои експерименти и факти, имащи отношение към Теорията на относителността, както и към нейното създаване", споделя авторът.
Според него, грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн. Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който, той смята, че е допусната фундаментална грешка. Проблемът се състои в логиката, която двамата учени залагат в своя експеримент.