Биологическият часовник зависи на първо място от силата на слънчевата светлина и сезоните. Освен това човешкият организъм в хода на еволюцията се е научил да определя интензивността на светлината, която служи като основен фактор за работата на главния мозък. Така той се приспособява към променящите се условия.
Хората имат особен вътрешен ритъм, който се определя от Слънцето.
Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза (пести се осветление), има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни.
Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.
Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.
Хронобиолозите обясняват, че ритъмът на активност и покой, който естествено следва тялото ни, се определя не от часовника, а от количеството на дневната светлина. Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.
Уилям Уилет публикува „Пилеене на дневна светлина" през 1907, където обосновава обстойно тази идея.
На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916.
Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916.
България въвежда лятното часово време през 1979. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад – или обратно на 3 часа.
119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят – Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан. А от тази година и Русия се отказва от преминаването от лятно на зимно време. Преминаването от едното време на другото може да повлече стрес и заболявания, смята президентът Дмитрий Медведев.
Часовата разлика
Защо ни влияе часовата разлика?
Телата ни са настроени да извършват определени неща с 24-часов цикъл, като ядене и спане. Този цикъл се нарушава сериозно, когато пропътуваме големи разстояния с висока скорост.
Съществена промяна в часовите зони може да доведе до голямо объркване естествения ни часовник. Това може да доведе до сериозна умора, стомашно-чревни проблеми, загуба на апетит, проблеми с паметта и концентрацията или цялостно чувство за дискомфорт.
Има ли значение в коя посока пътуваме?
Като цяло, хората намират пътуването на изток за най-разстройващо. Това е защото пътуващите се озовават в ситуация, в която се опитват да заспят, когато телата им се събуждат и после са принудени да станат, когато за телата им е полунощ. Казано по друг начин, по-лесно се справяме с по-дълъг ден, отколкото с по-къс. Според проучванията, е необходим един ден, за да се възстанови човек от всяка часова зона, през която е минал.
Преди да потеглите на път
Хората със строг режим на хранене и спане понасят часовата разлика най-трудно. Затова, ако сте по-гъвкави в това отношение, започвате с естествено преимущество.
Постарайте се да сте максимално отпочинали преди да потеглите на път и се наспете добре нощта преди дългия полет.
Опитайте да промените сънните си навици, за да ги напаснете по-близо до часовата зона на дестинацията ви.
Планирайте си полетите така, че да пристигате по светло. Така ще се чувствате по-склонни да останете будни и да започнете да се нагаждате към новия си график.
Опитайте са да вмъкнете известно време за престой, през което тялото ви да се нагоди към новите си рутини.
По време на полета
Напитките са примамливи, но алкохолът може да засили умората и да доведе до дехидратация, което ще допринесе към грижите ви щом пристигнете.
Избягвайте и напитките с кофеин ако пристигате през нощта, но пийте много вода.
Нагласете часовника си по часовата зона на дестинацията ви. Това ще ви помогне психически да се настроите към новата рамка.
Разхождайте се и ако имате възможност правете упражнения, за да поддържате кръвообръщението си, което ще ви накара да се чувствате по-добре.
Когато пристигнете
Започнете да се храните по три пъти на ден, в съответствие с новата часова зона.
Стойте на дневна светлина колкото можете повече, понеже цикълът на нощта и деня е много важен фактор.
Правете упражнения, за да повишите нивото на ендорфин в кръвта си, което ще ви накара да се чувствате по-добре.
Спете колкото обикновено в един 24-часов период и ако е необходимо, вмъкнете някоя кратка дрямка през деня.
