„От всички живи същества само на човека е свойствен смехът“ Аристотел.
Ако искаме да сме здрави, трябва да се смеем всеки ден.
Защо е здравословен смехът?
Смехът действа благотворно върху нервната система, подобрява и дейността на мозъка. Зарежда ни с настроение и повлиява на доброто ни самочувствие.
Прави ни по-красиви и по-слаби!
Много жени се притесняват, че ако се смеят по-често, ще им се появят преждевременни мимически бръчки. Но това не е вярно, защото смехът действа като т.нар. фейс билдинг (от англ. изграждащ лицето), т.е. тонизира мускулите на лицето. Той е причината да се увеличи приливът на кръв, която пък подхранва кожата и съхранява нейния свеж вид. Когато се смеем, в организма ни се разразява истинска биохимична буря, която премахва отпадналостта и прави кожата на лицето по-еластична. Освен това е установено, че смехът влияе върху тялото ни, така както и физическите упражнения. Една минута смях е толкова полезна за здравето, колкото и 40-минутно бягане, а 10–15 минути искрен смях може да изгори калориите на едно средно голямо блокче шоколад.
Лекарите са стигнали до извода, че в организма на човек, който се смее, настъпват същите физиологични процеси, както и ако спортува. Отделят се хормоните кортизол и адреналин, които спомагат имунната система да работи по-ефективно.
В някои чуждестранни клиники дори съществува професия „медицински клоун“ и специалисти по смехотерапия, които получават все по-голяма популярност в САЩ и Европа.
Кога започваме да се смеем?
Скорошни проучвания сочат, че още на 17 дни бебетата издават смехоподобни звуци или спонтанен смях. Това обаче противоречи на по-ранни изследвания, според които новородените обикновено започват да се смеят на възраст от около четири месеца. Бебетата се смеят много преди да са проговорили.
Децата се смеят средно по 400 пъти на ден, а възрастните до едва 15 пъти.
Проучване на University of Maryland Medical Center в Балтимор, показва че 40% от хората, които страдат от сърдечни болести, са по-малко склонни да се смеят от хора на същата възраст без сърдечни болести.
По време на смях, в тялото се отделя “коктейл” от хормони на щастието, като серотонин и ендорфин. —Серотонинът повдига настроението, а ендорфинът освен че носи усещане за щастие, служи като естествено болкоуспокояващо средство.
Намалява се отделянето на стресовите хормони кортизол, адреналин и допамин. Така стресът няма как да възникне.
Като се смеем, свиваме и отпускаме мускулите на корема и гръдния кош. Товамасажира вътрешните ни органи, което е полезно за тях. Отпускат се над 80 мускула в човешкото тяло.
Смехът е много добра кардио тренировка, защото се учестява изпомпването на кръв от сърцето. Една минута сърдечен смях се равнява на 10 минути фитнес кардио тренировка.
Намалява кръвното налягане.
Смехът е чудесна аеробна тренировка. Когато се смеем, въздухът излиза от устата със скорост над 100 км/ч. Увеличава се газообмена до 3-4 пъти. Когато се смеем, естествено се получава издишането на всичкия застоял въздух. Така си набавяме нов кислород и упражняваме дробовете си.
Подобрява се кръвообращението и метаболизма – смехът води до “вътрешен джогинг”.
Понижава нивото на кръвната захар.
Подобрява съня.
Помага за преодоляване чувство на страх и депресия.
Освежава и изглажда кожата, което ни кара да изглеждаме и да се чувстваме по-млади.
Повишава тонуса и енергичността. Подобрява се паметта, концентрацията и способността ни да учим.
Бързо укрепва имунната ни система, като повишава нивото на анти-вирусните клетки и клетките, които се борят с раковите. Смехът повишава нивото на имуноглобулин (lgA), който е най-силната защита против вирусни заболявания като настинка и кашлица.
Благодарение на 44 мускулни групи човешкото лице е мултифункционално изразно средство. Способни сме на 10 000 различни гримаси, от тях 18 вида усмивки.
Знаем ли какво се случва в нас, когато се смеем? Какво предизвиква смехът у нас и с какво може да ни бъде полезен?
По общоприета дефиниция смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. Често пъти при продължителен и “заразителен” смях се стига и до просълзяване и болки на определени групи мускули (на лицето, корема и др.). Той може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането например.Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е заразен – смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите. Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология.