Майските утрини са ми любими. Денят обещава да е топъл, без да е горещ и задушен. Колко задачи имам днес? Колкото си поставя, общо взето. Мога да свърша две, три неща, без да си давам зор. Все пак 8 часа е работният ден. След тези часове е противозаконно да се работи, а аз държа да спазвам закона. Ако на всеки му хрумне да работи повече, какво ще стане? Хаос! Ще настане объркване в трафика, в магазините, в семействата. Абсурд! Прекалено отговорно ми се вижда да се меся в тази стройна организация на обществото около регламентирания 8 часов работен ден. Така, че, твърдо решена да спазвам закона, преглеждам ангажиментите си за деня. По-важните трябва да изместят по-маловажните. Задачите от битов характер, винаги има такива, ще изчакат края на деня. Преглеждането на имейлите ми винаги ми се струва досадна задача и често я избутвам във времето. Причината се крие в ненужно големия брой имейли, които използвам. Безплатното предоставяне на услуги води до това, до катастрофален брой абонати. Замислете се! В колко пощи сте се регистрирали? Във всички, които знаете, нали? Добре, че популярните са 10-тина, та свеждаме регистрациите си до тях, разбира се поне с по 2-3 адреса във всяка. Защо ли? Ами защото е безплатно. Ако телефонните оператори предоставяха безплатно услугите си, щеше да е много трудно за нас самите, като потребители. Ужас някакъв, с колко ли телефона щяхме да сме? Три оператора, към всеки като вземем по 3 номера, леле- леле, тежко бреме. Благодарна съм на gsm операторите, че не ни дават нищо безплатно, та свеждаме избора си до два телефонни номера и два апарата. Тази консуматорска психика е емблематична за 21-ви век. Всеки консумира повече и повече, всеки има от всичко по много. Ако е алчност, то е алчно самото време, в което живеем. Китай произвежда стоки с ниски цени, за да може всеки да има от всичко по много. Вместо една висока цена, ни се предоставят 5 ниски и ние радостно ги занасяме вкъщи. Пренесохме Китай в домовете си. Апартаментите се стесняват под натиска на евтините соки.
Консумирай, консумирай, консумирай!
Консуматорската психика си е консуматорска психика. Тя навлиза и в междуличностните отношения. Да не забравяме, че ние сме си обременени в тази посока изначало. Готвене, чистене, гледане на деца е в ресора на съпругата, безпрекословно. И после и други неща се очакват, след всичко споменато, но това е друга тема. Жените пък от своя страна, гледали в портфейла на мъжете. Плащане на сметки, купуване на стоки от Китай, и не само, е в ресора на мъжете, отново без възражения. Бабите трябва да гледат внучетата си, безпрекословно, защото и техните майки така са правили и го дължат на децата си. Дълг, който сякаш няма край.
Говорейки за консуматорската психика на нашето време, ми се иска да поговорим за чисто българския синдром: " Платил съм си". Сещате ли се? Държа се като магаре в хотела или на плажа или в ресторанта, защото си плащам. Някой трябва да се наеме и да издаде една книжка за съвременния българин, който има привилегията от 20-тина години вече, да ходи по света и у нас и да си плаща. Това е един объркан потребител, който сравнително отскоро има възможността да консумира и да плаща за това. Пито-платено. Добрите обноски обаче са си добри обноски, а магарето си е магаре и в Париж на Шанз- Елизе. Не е нужно, ама никак, да парадираме с това, че си плащаме, нали се разбрахме, безплатни са електронните пощи и родителите ни. Всичко останало се плаща от както свят светува. В този свят, материалният, консуматорският, в който ние сме от малко повече от 20 години, хората са се родили и израстнали. Възпитанието е въпрос на семейна среда и умствен потенциал и няма нищо общо с това, къде сме решили да прекараме ваканцията си.
А, то станало обяд! Ще отида да хапна, после ще продължа……