Наричат смокинята философският плод. Причината е, че в древността много писатели и философи я описвали в творбите си като символ на мъдростта. Най-старите данни за използването на смокините за храна и цяр са открити в шумерски каменни надписи, датиращи от 2500 г. пр. Хр. Там е описана технология, при която древният плод се изсушава на слънце, за да може да се ползва и в студените зимни месеци. Смокините са познати на човека от самото зараждане на цивилизацията. Споменати са в Стария завет на Библията като дърво из “Райската градина”. Именно със смокинови листа се покриват Адам и Ева след грехопадението. Смята се, че смокинята е била култивирана за пръв път в Древен Египет.
Вкусните плодове могат да се използват както пресни, така и сушени. В Северна Америка много често ги използват вместо захар. Смокините са незаменими и при профилактика и лечение на различни болести. Заради високото си съдържание на желязо, калций и витамини те са полезни за малки и големи. Смокините обаче не се препоръчват в големи количества на страдащи от диабет заради високото си захарно съдържание.
Смокините имат най-високото ниво на фибри сред всички останали плодове и зеленчуци. Една-единствена изсушена смокиня осигурява два грама фибри: 20% от ежедневната препоръчителна консумация. Проучванията извършени през последните 10-15 години показват, че фибрите в растителните храни са много важни за нормалното функциониране на храносмилателната система. Известно е, че фибрите в храните подпомагат храносмилателната система и също така помагат за намаляване на риска от някои форми на рак. Специалистите по хранене описват яденето на смокини, които са богати на фибри, като идеален начин за повишаване на консумацията на фибри. С богатото си съдържание на калий и захари смокинята е и добро лечебно средство при сърдечно-съдови заболявания, повишено кръвно налягане и отоци. Желязото и манганът в смокинята са полезни при анемия. Смокинята действа и леко слабително, поради което се използва и против запек: сушени смокини, накиснати в дървено масло, които се ядат сутрин на гладно. Отвара от зрели смокини помага за бързо и ефективно спиране на кашлицата, както и при други дихателни проблеми и настинки.Народната медицина отдава дължимото и на листата на смокинята. Те се берат по време на цъфтежа и се ползват при всички видове кашлица. За целта се приготвя следният чай. Две супени лъжици от изсушените листа се заливат с 400 мл вряла вода. Получената отвара се оставя да покисне 1 час и след това се прецежда.
Филогенетичният произход на смокините сочи, че те са се оформили като вид в Азия. Днес са естествено разпространени из Средна Азия, Мала Азия, по крайбрежието на Средиземно море и Балканите (вкл. България). В наши дни смокините са култивирани и се отглеждат като важна търговска култура най-вече в Азия, Мала Азия, Централна и Южна Европа и по-слабо в Северна Африка, Северна, Централна и Южна Америка.