“Златните години” е един проект на Красимира Дуковска, основател и председател на граждаско движение НДК.
Целта на проекта е да създаде увереност в младите, че след средната възраст идва златната, която е времето за хобита и забавление. Парадигмата, че след 50 години не ставаме за нищо, трябва да бъде забравена и заменена с уважение и радост към тези години. Проблем на цялата ни нация е схващането, че хората от зрялата възраст нямат допирни точки с младите. Остаряваме тъжни и нещастни и бързаме да живеем днес, защото утре няма да има място за нас под слънцето, а и на местата, на които сме свикнали да ходим.
Този проблем живее във всички, от най-малките, до най-възрастните. Липсата на допирна точка между поколенията и общи места за забавление, допринасят за огромоната бездна между тях. Намирането на приятен и лек начин за комуникация, ще доведе до първите промени в мисленето, а от там и в поведението на по-младите.
Хората от средната възраст са натоварени от една страна от мисълта за родителите си, които просто съществуват, а от друга страна от мисълта за собственото си достигане до тази възраст. Споделянето на общи забавления, би променило, макар и бавно този страх и чувство за обреченост у тях.
Там, където младите хора имат възможност да виждат усмивки на лицата на пенсионерите си, те не се страхуват от бъдещето. Това е най-лесният начин да покажеш бъдещето на по-младите поколения, чрез по-зрелите. Подражанието е единственият начин, който човечеството познава за развитие, творчество и реализация. Няма как да убедим един цял народ, че може да промени съдбата си, ако не променим първо примерите им за подражание, а именно родителите им.
Смелите идеи могат да бъдат реализирани от смели хора. Нищо не е невъзможно, стига да го искаме. Промяната е възможна, стига да вярваме в нея. Черногледството може да бъде заменено с поглед през розови очила.
Замисляли ли сте се, защо все оглавяваме класациите за най-нещастна нация?
Ще кажете, че бедността е причината. Но не е тя. Има много по-бедни народи, които живеят щастливо. Но там, ако обърнете внимание, уважават възрастните хора. Забавляват се заедно с тях. Не са игнорирани заради старостта. Годините не са порок, те са мъдрост и опит, от които трябва да черпим с пълни шепи.
Да върнем уважението към възрастните хора!

Нека остаряваме щастливи! Трябва да се научим да живеем щастливо. Неуважението е най-големият проблем на нацията ни.
Децата подражават на родителите си, а когато достигнат една зряла възраст, се страхуват от старостта, наблюдавайки безрадостния залез на живота в нашата народопсихология. Това може да бъде променено. Има начин да променим мисленето си.
Има една приказка за синът, който хранел баща си в дървена купа, предназначена за хранене на животни. Внукът гледал това. Когато дядото умрял, синът му понечил да изхвърли купата, а внукът казал:
-Аааа, не, остави я, ще храня теб в нея като остарееш.
Ние сме народ, който не уважава особено потребностите на възрастните хора. Шири се схващането, че нямат нужда от нищо. Ако ние, реализирайки нашия проект, успеем да покажем възрастните хора, като нормални живи същества, чувствителни, забавляващи се, мечтаещи, лека-полека, мисленето ще започне да се променя. Промяната трябва да започне от възрастните хора, те да покажат жажда за живот.
За развитието на една държава можем да съдим по начина, по който се отнасят към инвалидите и пенсионерите си.
Каква нация е нацията, смятаща пенсионерите си за ненужен товар, подобно на ескимосите, които закарват родителите си с шейната надалече и ги остават да умрат от студ, за да не пречат и тежат на домакинството.
Ние имаме брилянтния шанс да променим цялостното мислене на нацията, да изпаднем от челното място на класациите за най-нещастна нация, можем да променим това. Можем да вдъхнем надежда у българина.
С откриването на клубове за развитие на таланти в пенсионна възраст, поколенията ще се срещат и ще се радват на постиженията на своите роднини.
Когато сме търсили тема за проект, винаги се дава приоритет на проекти, свързани с младите хора, защото имат бъдеще. Не може да има бъдеще, ако не го виждаме. Промяната трябва да започне отзад-напред. Нека първо имаме пълноценно общуване с възрастните хора и ще дойде и спокойствието от бъдещето.
Администратор съм на няколко страници във Фейсбук. Специалността ми в университета е от катедра „Маркетинг и мениджмънт” и използвам страниците за маркетингови проучвания.

На снимки с щастливи възрастни хора, реагира особено голям процент потребители. Младите хора искат да вярват във вечната любов и реагират положително на снимки с обичащи се възрастни двойки.
Единствения начин да покажем, че най-хубавото предстои е да покажем бъдещето по-добро и хора в него, а не само обещания и думи.
Когато е най-трудно, хората имат нужда от надежда!