Наричаха го „Дървото на мечтите” от една легенда, разказваща за млад мъж, който посадил дървото със семената на мечтите си. Дървото пораснало и всичките му мечти се сбъднали една по една. Мечтаел да стане магьосник, за да помага на хората и станал най-добрият хирург в страната. Връщал надеждата и живота, там където почти били угаснали. Мечтаел да има голямо семейство, срещнал любовта и имал три деца, куче, костенурка и папагал.
Всеки ден идвали и връзвали конци по клоните на дървото, хора от всички краища на страната. Правели го с вярата, че дървото ще сбъдне мечтите им. Влюбени, неизлечимо болни, борещи се с живота хора, бедни и богати, различни по възраст, религия и култура.
В близост до дървото живеел възрастен мъж. Всеки ден наблюдавал идващите хора, които връзвали нови и нови конци. Някои оставали по-дълго под сянката му, други се кръстели, гледали нагоре, към клоните му, устните им шептяли нещо, което той не чувал, качвали се на колите си и си отивали.
Един ден до дървото се приближило момиче, носело в ръката си лейка пълна с вода. Навело се и поляло дървото. После го погалило и понечило да си тръгне.
-Няма ли да вържеш мечтите си?-попитал старецът.
-Защо да го правя?
-Не знам, всички го правят. Цял живот гледам как хората го правят. Ти си първата, която идва само, за да го полее.
Момичето повдигнало рамене в знак на учудване, взело празната лейка и се отдалечило по пътя.
Старецът дълго гледал след нея, а очите му се усмихвали за първи път от много време насам. „Има надежда за този свят, щом има хора, които вместо да връзват мечтите си, ги остават свободни и имат силата и желанието да поливат мечтите на другите”-мислел си той.
Красимира Дуковска